СНЕЖНИЯ  ЧОВЕК

      Ех колко бързо тече времето и ето пак е зима.Снегът белее чист,пухкав,даващ надежда за добра година.Днес денят дойде така ненадейно,че хвърли в паника петлите.Сега те надуват гърди и гласовете им се носят от къща до къща,удрят се в заснежените покриви,заливат все още смълчаните селски улички.Баба Петра свали котленцето от огъня,после напълни две панички с мляко-нека истине малко,че нейния старец не го обича горещо.Къде ли се дяна тоз човек?Видся и се неспокоен тази заран,още преди първи петли взе да се върти да пъшка ама мълчи ,нищо не продумва.Напоследък много прегърбен и се струва Йото,сякаш ходи на четири крака по двора.А как се катереше  по липите някога и ухилен до уши се радваше на нейния искрен смях.Вече не смееше да го остави сам и все вървеше след него.И къде се бави сега?Какво прави на студа толкова време?

     Баба Петра не издържа и излезе на чардака ,така както си беше по чехли и без забрадка.

-Йоте ,Йоте бе ,къде си?Боже ,какво те е прихванало?

   Дядо Йото тъкаляше в снега една голяма снежна топка и вече се канеше да я сложи сложи върху друга такава.По жълтите му бузи беше плъзнал розов цвят,очите му блестяха трескаво под рунтавите вежди.

-Намери....вътре морков или чушка...и две въгленчета!-едвам промълви той като се стараеше да прикрие тежкото дишане.

-Да донеса ли и старата метла?-баба Петра забрави млякото и се втурна обратно в собата.Ето къде бил той нейния!Докато се ровеше за копчета и шал в стария скрин по сухите и страни се стекоха сълзи бистри и горещи.Някога тяхното момченце слагаше на поредния снежен човек и копчета...,и шал....,и шапка.После дотърчаваше със зачервено от студа лице и я потегляше за роклята навън.Дворът се огласяше от детските му викове и нейния щастлив смях.Прегръщаше го и бързаше да стопли замръзналите му ръчички.

   Малкото момченце сега е провесор в Художествената Академия.Обиколи света,но все по-рядко намираше време да се отбие при тях.

      Баба Петра вече ровеше не в скрина ,а в спомените си.Напуканите и ръце галеха овехтялото детско шалче и мислите пареха старото сърце..

Дъго стоя така безмълвна,всякаш изсечена и изведнъж се сепна.Може би,защото се стресна от това състояние на забрав нещо я накара прозто да изтича навън.

-Йоте...,Йоте.....,Йотенце....какво ти е...кажи ми чуваш  моля те?!Господиииии!

         Дядо Йото беше паднал до почти готовия снежен човек и с едната си ръка го бе прегърнал сякаш в последния момент беше потърсил опора в своя спомен.Старата жена коленичи о бавно,целуна ледените му ръце и воплите и пробиха тишината.

     Само снежния човек стоеше горд,непоклатим и бездушен.

Автор: Иван Боженски

Only registered users can write comments.
Please login or register.

Powered by AkoComment Tweaked Special Edition v.1.4.6
AkoComment © Copyright 2004 by Arthur Konze - www.mamboportal.com
All right reserved